Търсене BG
Затвори

Търсене в сайта

Преодоляване на стигмата за психичното здраве

Кръстосано проучване, изследващо възприятията за дискриминационно поведение, което изпитват и на което са свидетели студентите по ветеринарна медицина, провеждащи клинични задочни изследвания

Неотдавнашно проучване показа, че 29% от анкетираните ветеринарни специалисти съобщават, че са се сблъскали със самоописана дискриминация на работното си място. Отговорни за дискриминационното поведение са били по-възрастните колеги и клиентите. Като част от обучението си от студентите по ветеринарна медицина се очаква да провеждат задочно обучение (ЗО) на същите тези работни места и вероятно са уязвими към дискриминация от страна на старши колеги и клиенти. Целите на това проучване бяха да се идентифицира и характеризира моделът на възприетото дискриминационно поведение (т.е. убеждението за несправедливо отношение), с което студентите по ветеринарна медицина се сблъскват, докато виждат практика, и да се проучи отношението на студентите към дискриминацията.

От Съмърс, О.С.; Медкалф, Р.; Хъбард, К.А.; Маккарол, К.С. на July 05, 2024

Методи: Студенти от британски и ирландски ветеринарни училища, които са преминали през клинична EMS, попълниха анкета със затворени и отворени въпроси като част от кръстосано проучване. Бяха събрани демографски данни и опит в областта на дискриминацията с подробности за инциденти и докладване, както и нагласи на респондентите. Количествените данни бяха анализирани с помощта на хи-квадрат анализ на Пиърсън, за да се анализират характеристиките на респондентите и техният опит с дискриминационно поведение и последващо докладване. За данните от отворените въпроси беше използван качествен анализ на съдържанието.

Резултати: От 403 респонденти 36,0% са забелязали поведение, което смятат за дискриминационно. Най-често срещаната форма на дискриминация е била въз основа на пола (38,0%), следвана от етническата принадлежност (15,7%). Съществуват значителни връзки между преживяното от респондентите дискриминационно поведение и следните характеристики: възраст(p = 0,0096), увреждане(p < 0,00001), раса/етническа принадлежност(p < 0,0001), пол/секс(p = 0,018) и LGBTQ+ статус(p = 0,001). Контролиращите ветеринарни лекари са най-често съобщаваните извършители на дискриминационно поведение (39,3 %) в сравнение с клиентите (36,4 %). Само 13,9 % от респондентите, които са се сблъскали с дискриминация, са съобщили за събитието(ята). Най-малко вероятно е респондентите с увреждания да се съгласят с твърдението, че професионалните органи правят достатъчно, за да се справят с дискриминацията(p < 0,0001). Повечето респонденти са съгласни, че сексизмът все още е проблем (74,4 %), но мъжете са по-склонни да не са съгласни(p = 0,004). Повечето респонденти смятат, че е необходимо да се увеличи етническото разнообразие (96,3 %).

Обсъждане: Дискриминационното поведение е проблем за студентите, които виждат практиката, особено за тези с една или повече защитени характеристики (както е определено в Закона за равенството на Обединеното кралство от 2010 г.). Подобреното образование би трябвало да включва гледните точки на малцинствените групи, за да се помогне за премахването на дискриминационното поведение във ветеринарната практика.

Прочетете повече ТУК.