МЕТОДИ: Анализът е извършен сред лекари от университетски болници, които съобщават за скорошни мисли за самоубийство и/или показват други признаци на настоящо психологическо неразположение. Тези страдащи лекари са подгрупа (42,7 %) от кръстосаната фаза I на проучването HOUPE (Здраве и организация сред лекарите от университетските болници в Европа): 366 души от Швеция и 150 души от Италия. Променливата за резултата е, че са потърсили професионална помощ за депресия или прегаряне. Извършена е множествена логистична регресия със социално-демографски фактори като ковариати. РЕЗУЛТАТИ: Общо 404 (78,3 %) от тези страдащи лекари никога не са търсили професионална помощ за депресия/изгаряне. Лекарите, които в момента се занимават с медицински изследвания, дават нощни дежурства, са специалисти по хирургия, мъже или италианци, е най-малко вероятно да са търсили помощ. Лекарите, които са били подложени на тормоз на работното място или които са се самодиагностицирали и самолекували, е по-вероятно да са потърсили помощ. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Много малко от тези лекари от университетски болници с признаци на психологическо страдание са потърсили помощ от специалист по психично здраве. Това има последици за самите лекари, както и за грижите за пациентите, клиничните изследвания и обучението на бъдещите лекари. Необходимо е да се проведат допълнителни проучвания, за предпочитане с интервенционален дизайн, относно търсенето на помощ сред тези нуждаещи се лекари.
Прочетете повече ТУК.